Елена Башкирова: От самото начало с Моцарт сме в добри отношения

Отложеният концерт на прочутата пианистка в Пловдив ще се състои на 16 юни

20 май 2024

След като през октомври м.г. планираният концерт на световноизвестната пианистка Елена Башкирова в Пловдив бе отложен заради заболяване, събитието ще се състои тази година на 16 юни от 12:00 ч. в Дом на културата „Борис Христов“. Елена Башкирова ще изнесе матине с Оркестър „Кантус Фирмус“ и големия български диригент Георги Димитров, апрограмата, съставена изцяло от творби на Волфганг Амадеус Моцарт, ще пренесе публиката в различни моменти от живота на композитора, за да ни покаже неизчерпаемото богатство от творческа инвенция и божествено вдъхновение във всяка нота. Началото ще бъде поставено с популярното Дивертименто в ре мажор, KV 136.Централно място в първата част заема Клавирният концерт №13 в до мажор, в който ще солира Елена Башкирова. След паузата публиката ще чуе Симфония №36 „Линц“ в до мажор в интерпретацията на Оркестър „Кантус Фирмус“ и диригента Георги Димитров. Симфонията принадлежи към последните и най-хубави оркестрови композиции на Моцарт, написана едва за 4 дни по време на негово пътуване до гр. Линц през 1783 година. Концертът на 16 юни е част от „Европейски музикален фестивал“ и се реализира от „Кантус Фирмус“ с финансовата подкрепа на Община Пловдив. Билетите са в продажба на Ticketsbg.com и в мрежата на Eventim, както и на билетните каси в Пловдив: пл. „Стефан Стамболов“ №1, ул. „Цар Ивайло“ №2 и ул. „Райко Даскалов“ №1.

По повод предстоящия гастрол у нас Елена Башкирова се съгласи да разкаже малко повече за своя интересен и вълнуващ живот на артист, за своите музикални срещи и за любимия си композитор Волфганг Амадеус Моцарт. Въпросите подготви Юра Трошанова от радио Класик А.

Около Вас винаги е имало присъствие на големи музикални фигури – баща ви Дмитрий Башкиров, по-късно първият ви съпруг Гидон Кремер, а след това Даниел Баренбойм. Как всеки от тях е повлиял на личния ви живот и кариера?

Имах късмета да се родя в музикално семейство. Майка ми беше цигуларка и работеше в добри оркестри, така че ходех да слушам много опери в Болшой театър, където тя работеше, и т. н.

Баща ми, разбира се, оказа абсолютно решаващо влияние върху мен като музикант, защото преди да започна да уча при него, не бях решила дали искам да ставам музикант. От момента, в който той пое образованието ми, реших, че това е, което искам. Той беше изключителен учител и изключителен педагог. Винаги даваше любов към музиката, а тези, които наистина обичаха музиката, процъфтяваха в неговите ръце. Той казваше: „Знаете ли… музиката трябва да гори и да ви изпепелява. Тя трябва да е най-важното нещо в живота ви. А ако не е, по-добре е да се занимавате с нещо друго, защото иначе – ако вие самите не горите, няма как да запалите и слушателите“.

А след това, с Гидон – това бе кратък, но много интензивен период. По онова време напуснахме СССР с големи затруднения. Въпреки това Гидон ми даде шанс и също ми се довери да започна да свиря с него. Това беше голям успех за мен. И ето че благодарение на него излязох на голямата сцена. И това ми даде много сили.

По-късно се появи и Даниел. Ние сме заедно вече (вероятно няма да повярвате) повече от 40 години. И с него вероятно съм научила повече, отколкото с когото и да било другиго. Даниел е мой учител и досега, защото мисля, че всеки трябва да има учител до края на живота си. Винаги се съветвам с него, когато заучавам ново произведение. И винаги му го свиря. А той дава невероятно прекрасни идеи и много точни съвети.

Нека поговорим за Моцарт и за музиката му. Публиката по цял свят, както и всички музиканти, които го изпълняват, обичат Моцарт. Каква е личното ви мнение?

Обожавам Моцарт. (Смее се.) Вероятно го обичам повече, отколкото който и да е друг композитор изобщо. Може би човек обича този невероятно всеобхватен Моцарт, различните личности в него. Те се превъплъщават в симфоничните му произведения, в оперите му, клавирните концерти, соловите пиеси, камерната музика – всичко, до което той се е докоснал. Това, което прави във всеки жанр, подхранва останалите.

Не мога да си представя как изпълнявам клавирните концерти на Моцарт, без да познавам оперите му, защото самите концерти са много оперни. Също така обичам да свиря песни му. Камерната му музика е невероятна. Има нещо в Моцарт, което кара някои да се страхуват от него – да не направят нещо нередно. Музиката на Моцарт се нуждае от естествено дишане, от това да не се страхуваш. Както казваше и баща ми, Моцарт не е някакъв сноб с напудрена перука и бели чорапи. Той е бил много дързък и забавен. И личността му е била невероятно богата, но не и догматична.

Някои наистина велики музиканти изпитват трудности да се докоснат до музиката на Моцарт, може би защото се опитват да я анализират отново и отново, но всъщност няма нищо за разбиране. При Моцарт всичко е много ясно. Всичко е описано. Ако знаеш как се пее една Моцартова опера, ще знаеш и как да я изсвириш, как да я представиш пред публика. Така че по принцип съм голяма късметлийка, заради баща ми и заради Даниел. От самото начало с Моцарт сме в добри отношения. За мен това означава много.

Вие познавате музиката на Моцарт в дълбочина. Каква беше идеята ви, когато решихте да представите Концерт за пиано №13 в България с Оркестъра на Кантус Фирмус?

Както знаете, Моцарт има много клавирни концерти. Последните осем са онези, които се свирят най-често и затова те са добре познати. Някои от тях са се превърнали в основен клавирен репертоар. Има и концерти, композирани сравнително късно, които не са толкова известни, а сред тях има някои абсолютни бижута. Концерт №13, KV 415, е един от онези по-малко известни концерти, който се числи към най-оригиналните Моцартови творби. На първо място, това е единственият концерт, който завършва в абсолютно пианисимо. Той просто завършва изчезвайки – един наистина прекрасен ефект. В тази пиеса има красиви каденци в мажор, както и епизоди в минор в последната част. Смятам, че е много интересно, именно когато свирим програми с Моцарт, да поставим произведение, което не е добре познато. Моцарт винаги ни изненадва, дори и в известните си произведения, защото понякога внезапно появилите се хармонии проникват в душата ни, до мозъка на костите ни, и този концерт не е изключение.

Виждаме колко драматично се промени светът – войната на Русия в Украйна и конфликтът в Близкия изток. Смятате ли, че изкуството изобщо може да има някаква власт над човешката природа?

Не мисля, че изкуството има силата да променя нещата, но мисля, че то има силата да дава на хората утеха и глътка въздух. Силно вярвам, че музикантите трябва да продължат да музицират и чрез музиката да водят диалог в тези обхванати от война райони. Не вярвам в културните бойкоти. Абсолютно съм против тях. Не виждам защо на руските артисти или на проекта „Диван“ (включващ в себе си израелци, палестинци и араби) не се разрешава да свирят на определени места. Колкото повече се помага на хората да се събират, да разговарят помежду си, дори да имат различия, но въпреки това да бъдат заедно, да разговарят и да правят музика – толкова по-добре. В музиката всички намираме общ език. И това ни дава сили, прави живота ни след това по-лесен.

Благодаря Ви!

Елена Башкирова произхожда от известна руска музикална фамилия, която обхваща няколко поколения. Родена в Москва, тя започва обучението си на 15-годишна възраст в класа на своя баща, легендарния клавирен педагог Дмитрий Башкиров. Заедно с цигуларя Гидон Кремер, с когото често се изявява като дуо и прави записи, Елена Башкирова напуска Съветския съюз през 1978 г. и се премества в Париж. Тя е повлияна от работата си с диригенти като Пиер Булез, Серджу Челибидаке и Майкъл Гилен. От 1992 г. живее в Берлин със съпруга си Даниел Баренбойм.

Прочутата пианистка изпълнява класически и романтичен репертоар, както и музика от ХХ-ти век. Тя е редовен гост-солист на известни оркестри по света и има дългогодишно творческо сътрудничество със Семьон Бичков, Лорънс Фостър, Карл-Хайнц Щефенс и много други музиканти. Елена Башкирова е артистичен директор на Йерусалимския международен фестивал за камерна музика, който тя основа през 1998 г. Фестивалът се провежда всяка година през септември и е важна част от културния живот на Израел, обединявайки изключителни солисти от световните сцени. От 2012 г.  ежегодно в Еврейския музей в Берлин се провежда партньорски фестивал на този в Йерусалим, който също добива широка популярност. Заедно с музиканти от фестивала, Башкирова гастролира в Европа и САЩ. Чрез гостуванията на концерти от Йерусалимския фестивал на световно известни събития за камерна музика в Берлин, Париж, Лондон, Залцбург, Виена, Люксембург, Лисабон, Будапеща, Буенос Айрес и Сао Пауло, както и на международните летни фестивали в Люцерн, Вербие, Рейнгау, фестивала „Джордже Енеску“ в Букурещ, клавирния фестивал в Рур и „Бетовенфест“ в Бон, популярността на фестивала в Йерусалим се разпростира далеч отвъд границите на Израел. Създадените от Башкирова програми са документирани от многобройни записи.

Големият български диригент Георги Димитров завършва Националната музикална академия „Проф. П. Владигеров“ (тогава БДК) със специалности Оркестрово дирижиране при проф. Вл. Симеонов и Цигулка при проф. М. Балкански. Специализирал е при Евгени Мравински и Арвид Янсонс в Санкт Петербург.

От 1972 г. е диригент на Пловдивската филхармония, а през 1981 г. става главен диригент и директор на Русенската опера, както и диригент в Софийската опера. В периода 1990-1995 е диригент на Симфоничния оркестър на Република Сан Марино. Награден e с най-високото отличие на Републиката – Кавалер на ордена „Санта Агата“.

От сезон 1995/1996  Георги Димитров е музикален директор и главен диригент на Пловдивската филхармония. Като ръководител на Оперно-филхармонично дружество – Пловдив реализира множество проекти, турнета в страната и чужбина на състава, както и участва в откриването на Европейския месец на културата – Пловдив (1999), предавано директно по „Евровизия“. От 2000 г. Георги Димитров е главен директор на ОФД – Русе, а от 2005 до 2009 г. е директор на ОФД – Пловдив. От 2009 г. е диригент в ОФД – Русе. От 2013 г. е диригент на свободна практика.

Дирижирал е всички български оркестри и е канен като гост-диригент на редица известни оркестри и оперни театри в Русия, Румъния, Унгария, Германия, Италия, Полша, Чехия, Куба, Мексико, Испания и др. Той често е канен за жури на различни международни конкурси и редовно води майсторски класове по дирижиране.

Оркестър „Кантус Фирмус“ (предишно име Оркестър на Класик ФМ радио) е създаден през 2002 г. Ансамбълът концертира редовно с най-талантливите млади български инструменталисти, получили признание на световния концертен подиум. Сред тях са цигуларите Веско Ешкенази, Светлин Русев, Васко Василев, Мила Георгиева, пианистите Людмил Ангелов, Георги Черкин и др. През 2010 г. оркестърът започва концертния цикъл „Музиката на Америка“, представил за първи път у нас ярките класически музиканти Джошуа Бел, Гил Шахам, Мидори, Вадим Глузман, Роб Фишер, Джанина Бърнет и много други. Солисти на ансамбъла са били и редица други звезди от световния подиум като Найджъл Кенеди, Максим Венгеров, Пинкас Цукерман, Шломо Минц, Ванеса Мей, Иън Андерсън, Енио Мориконе, Андреа Бочели, Пепе Ромеро, Ричард Клайдерман и много други.

Оркестърът е изнасял концерти в Испания, на фестивалите „Музикално лято” в Оберстдорф (Германия) и „Европейски дни на културата“ във Франкфурт (Германия), Дания, Норвегия. Вече 20 години отличителни черти на състава са младежкият дух и високият професионализъм. За своите постижения съставът е носител на четири награди „Кристална лира“. От 2023 г. Оркестърът на Класик ФМ приема името Оркестър „Кантус Фирмус“ и представя продукцията си с това име.